Мирослав Владимиров, заместник-председател на Асоциация на кредитните посредници в България, в интервю с Нели Ангелова за БНР – Радио Стара Загора
Ще имат ли кредитите корекция, банките ще предоговарят ли условията си по тях след приемането в еврозоната?
Към датата на приемане в еврозоната самото приемане в еврозоната не може да бъде използвано като основание за предоговаряне на лихвените проценти. Така че разходите за кредити, било то потребителски или ипотечни, към датата на влизане в еврозоната ще бъдат същите, които са били предходния месец.
Как ще се превалутират кредитите от левове в евро?
Кредитите от левове в евро ще се превалутират по фиксирания курс, който е записан и в Закона 1.95583 с точност до петия знак след запетаята. Ако направим едно сравнение в закръглянето на цени и други ще става с точност до втория знак след запетаята, превалутирането ще се извършва с точност до петия знак на фиксирания курс.
Ще се отрази ли превалутирането на лихвения процент на кредитите?
Самото превалутиране, самият акт на влизане в еврозоната няма да се отрази на лихвените проценти и на плащанията по кредитите. В Закона за въвеждане на еврото изрично е записано, че разходите по обслужването на кредитите в момента на влизане в еврозоната не могат да бъдат по-високи от разходите в предходния период.
Какво се случва с обезпеченията при превалутиране от левове в евро?
Обезпеченията са имали оценка единствено към момента на отпускане на кредита, било то преди три месеца, три години или още по-дълъг срок. Въвеждането на еврото няма отношение към оценките на обезпечението, тъй като стойността вече е различна.
Имат ли основание опасенията на кредитополучателите, че ще бъде оскъпен кредитът им след влизането в еврозоната?
След влизането в еврозоната кредитите на кредитополучателите, било то потребителски или ипотечни, няма да бъдат оскъпени от самия акт на влизане в нея. Сега има механизъм, при който ако банките променят начина на изчисляване на базовия лихвен процент, то това трябва да стане по един прогнозируем начин и клиентите трябва да бъдат уведомени значително по-рано и т.н. Това са условия, които в момента фигурират в договорите за кредити.
Кои са другите важни акценти, които трябва да знаем при въвеждането на еврото спрямо ипотечните кредити?
Това, което трябва да знаем е, че аналогично на двойното етикетиране на цените на стоките, месец след вземане на решение за влизане в еврозоната всички потребители ще могат да виждат салдата и транзакциите си и в лева, и в евро. Тоест, те ще виждат вноската си и остатъците си по кредита в двете валути, и това ще продължи, както и двойното етикетиране, до една година след влизане в еврозоната или практически в края на 2026 година. Така че кредитополучателите още с вземането на решението, за влизането в еврозоната, ще могат да виждат салдата си и в лева, и в евро в електронното си банкиране, в извлеченията от банковите си сметки.
Най-честият въпрос, който е задаван и особено актуален сега на прага на влизането ни в еврозоната е: в лева или в евро сега да теглим ипотечен кредит?
В момента над 99% от кредитите са в лева, поради една проста причина – лихвите в България са по-ниски от лихвите в еврозоната. Така че хората и в момента вземат рационалното решение, като предпочитат левовете като валута, в която да получат кредит.
Европейската централна банка понижи за втори път основните лихви. Как ще се отрази това на лихвите у нас?
Тенденцията лихвите по ипотечните кредити и като цяло лихвените проценти по паричната политика на ЕЦБ да намаляват, е от почти една година. Нашите лихви са малко по-ниски в момента от средните плаващи лихви по ипотечни кредити в еврозоната. Сложно е да предвиждаме какво би се случило през 2026 година, но най-вероятно ще виждаме един процес на сближаване на лихвените проценти. Дали това ще доведе до покачване на нашите лихвени проценти или не, ще зависи с колко ще паднат лихвите в еврозоната, като сега виждаме, че тенденцията е такава.
Означава ли това отпускане на юздите на жилищното кредитиране?
Българска народна банка е доста последователна в действията си, които предприема. Ако погледнем последните данни към края на 2024 година, ще видим че, ако от нетното кредитиране премахнем ефекта от цените на жилищата, тъй като те повишават номиналния размер на кредита, темповете на ръст на ипотечните кредити се забавят. Мерките, които те наложиха от 1 октомври 2024 година, за съотношението за дълга и дохода на кредитополучателите, очевидно дават резултат. Въпреки това, като виждаме, че цените нараснаха твърде много – с 18% на годишна база през четвъртото тримесечие, според мен не би било учудващо, ако в следващата половин година видим ново затягане на мерките. По отношение може би на намаляване още малко на съотношението дълг-доход, намаляване на максималния допустим кредит. Те имат доста широко поле за маневри, дори ясно действие по отношение на методологията за изчисляването на съотношението дълг-доход. Мисля, че в краткосрочен период от три до шест месеца можем да бъдем свидетели на допълнителни мерки, защото ръстът на цените е малко повече от обичайно нормалното.